катеринарина (Катя)
331 972
29 jun 2008, 0:26

На брега 

  Poesía
962 0 12

Оставям следи по бедрата на дюните...

По миглите полепват песъчинки.

Отсреща синевата и морето се целуват.

И вятърът се сипе на снежинки.

А в мен е чисто бяло. 

И изтръпнали, нозете ми

оставят бледи дири по плътта на този миг.

Изпразнена от време и пространства неусетени,

в мига ще съществувам.

Като вдишване от стих.

И колко прозаична и безцелна съм в граничното,

където между пясъка и солната вода,

пристъпват пълнокръвните ми живи половини -

от сухата и мократа страна...

..............

Не. Няма залез още над свирепата му тихост.

А аз съм странна сянка по ръбеца на стиха.

Морето е било и винаги ще бъде сито...

Защото всеки миг открадва по частица от брега...

 

© Катя Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??