16.06.2020 г., 16:31 ч.

На брега 

  Поезия » Друга
1319 0 2

Над морето изгряват звездите

по небосвода една по една,

разбива тяло в скалите

след устрема си всяка вълна.

                   

Погалва ме бриз по лицето,

душата - спомени сладки,

забързва ритъма сърцето - 

за летните нощи, срещите кратки.

 

Пясъкът е още топъл,

за краката това е сладост,

от песъчинките се чува вопъл - 

въздишка по време и младост.

                 

Към хоризонта корабът отива,

светлините му стопяват се в мрака,

Животът - приказка красива

отлита като чайка, не чака!

© Никола Яндов Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Обич в морскосиньо »

26 място

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Когато застана на брега веднага спомените се връщат, но и тъгата върви с тях, че младостта не може да се върне. Благодаря за взетото отношение, Велина!
  • Почувствах морето и младостта, която му подаряваме – а то благосклонно ни подарява незабравими спомени.
Предложения
: ??:??