26.03.2019 г., 22:54 ч.  

На червения площад 

  Поезия » Друга
5.0 (1)
374 2 2
Студена като опера на Вагнер,
зад токовете ти се гонят бесове;
неотразима си, дъждът неспирно лее
сълзите, ти моето сърце превзе.
Луната като тиква се показва,
площадът е самотен и горчащ
и моята първичност е голяма,
когато другите в леглата спят.
Девица си от сън с оргии на поп Богомил –
веселие плътско и ритуал свещен осъществил.
Икона си от православен параклис
на северна руска провинция. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Millennium Aquarius Всички права запазени

Предложения
  • Не се научих да живея без сърце и да обичам просто от учтивост. Раздавам и пилея, с две ръце, ни сме...
  • Човек е по рождение орисан заченат в обич, обич да роди. Във всяка обич е заложен смисъл – да продъл...
  • Записах се на курс по Лицемерие и най-напред научих грозна истина – в емоциите кредит на доверие не ...

Още произведения »