Не мога повече да те спасявам.
Не съм котвата, която те потопи.
Ти сам реши, че е по-добре да се
удавиш в собствените си пръстени
от самозабрава, его и лъжи.
Наречи ме бездушна, ако искаш.
Вече не боли. Иглите, с които обичаше
да ме убождаш - ги стопих
в огъня, който сътворих.
Омръзна ми да играем на бесилка -
зад всяка моя дума - търсиш скрит мотив.
За толкова глупава ли ме имаш? ...