Във радиото мимикрира
и над водата се държи,
за свойта Партия умира,
за загубите ù тъжи!
Изтъква, че е демократ
и аргументите подбира,
но виждам, че е тарикат,
един от многото в ефира!
Разтапя се от кеф, когато
той припознае някой свой,
а срещне ли пък чужд оратор,
се хвърля с него във двубой.
Той иска другите да разберат,
че Партията е велика,
и всички да я изберат,
като най-нужната антика!
Не знам дали е туй любов,
или си гони интереса?!
О, казвам аз (във послеслов):
че интереса клати "феса"!
13.02.2014 г. София
© Христо Славов Всички права запазени
Твоят начин ми допада и те аплодирам за елегантния стих!!!
С уважение!