На есен ми ухае. Пак галантно
септември се снишава до земята,
полите си раздиплят в реверанси
и сенките на закъсняло лято.
На есен ми ухае и на дюли.
Разпуканата гръд на ветровете
напомня аромат, а не е юли…
Фенерче джобно сякаш още свети
на залеза под ябълка превита.
Узрял е. Много скоро ще откъснем…
- „Сега“ е думата, нали ме питаш.
- А утре? ...