mili4ka_ (Милица Игнатова)
111 743
2.01.2008 г., 14:28 ч.

На философията за Неволята и главата ми на сребърен поднос 

  Поезия » Философска
801 0 18

Поднесох си главата на поднос,

сребърен и чист, моята невинност.

Животът е игра, но имаш ли коз?

По квадрати редях недоказана истинност.

 

Разкъсах дрехите на краля.

"Голотата е в мислите" - това е глупост.

Била ли съм права? Ща видим накрая.

За мнозина съм болна от лудост.

 

За последно снощи запалих кибрит

и изгорих протестантските им вярвания!

От предателства и лъжи Богът бил е убит,

всяко неверие причинява наранявания.

 

Срязах въжето около врата на Юда,

дробовете му са пълни с покаяние.

Аз съм скитницата на някого. Друга.

Избавих ли и теб от нелепо страдание?

 

Сега призови ме, както викаш неволя!

Съградил си дом с двете си ръце?

Накарай ме да искам да съм твоя,

отдай ми напълно душа и сърце...

 

Потопи ме в златната река

и научи ме да бъда смирена.

Бяс и свобода бях досега,

но от битки вече съм уморена...

© Милица Игнатова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??