Израснахме с тези песни и
хората, които ги изпълняваха!
Поклон!
Един живот си имаше усмивка
и тя шейсет и четири години пя,
но времето ти отреди почивка
в сърцето на Бургас и вечерта!
Приятелят в класа е неразделен
оставил все приятелства без край...
Изпълнил най-човешката повеля -
сред ада на земята търсещ рай!
Ти пак ще пееш някъде в небето,
не може да заплаче песента...
Сърцето спира може би където
душата се превръща в светлина!...
© Елена Костадинова Всички права запазени