На гроба майчин коленичех

във кратък отдих,

наведох се със трепетно сърце

стръкче цвете да закича,

протегнах развълнувано ръце,

обгърнат в безутешна мъка

по таз, която толкова обичах!

Погалих с длани рохкавата пръст,

запалих свещ, унесен в тъжен спомен,

и скръб повея от изправения кръст,

скован във лед, почувствах се бездомен...

Отстъпих тихо,

прегърнах с поглед гроба свят,

извърнах се с горчивина и потреперих пак,

закрачих тежко в пролетния хлад

с душа изпълнена с дълбок,

незаличим, безкраен мрак!

06.1991 г.

гр. София