С черно-бяла рокля съм сега,
косата ми е вплетена в плитка.
В ръката си държа червена роза,
пред гроба ти стоя,
огрята от силна слънчева светлина.
Но не мога да пророня и сълза.
Не усещам аз тъга.
Помня само радостта,
само усмивката ти, тъй прекрасна;
гласа ти, толкоз нежен и неповторим;
лицето ти, така сияйно;
страстта ти, толкова изпепеляваща; ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация