22.05.2012 г., 22:31 ч.

На инат 

  Поезия » Философска
1175 1 7

Привикнах да съм черната овца,

да оцелявам все напук и въпреки,

да сбирам в шепи чуждите сърца,

а да се пръска моето - отхвърлено.

 

Привикнах да живея на инат

и както ми харесва, без да питам

дали ще одобрите моя свят.

Привикнах все самичка да се скитам.

 

За гладния да бъда хляб и сол,

за болния - лекарство и утеха,

а да ме брули вятър - див и гол

и да раздира мократа ми дреха.

 

Привикнах да ми стига къс любов

и две-три поомачкани надежди.

Животът ми отдавна не е нов,

но нека аз сама си го нареждам!

 

И нека имам своите вини

и своите грехове сама да правя,

в деня ми стих изстрадан да звъни

и той след мене диря да оставя!

© Нели Вангелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??