Ето, че ти ми направи страхотна услуга,
казвайки колко лъжовен бил моят герой!
Чак ме подтикваш, за Бога, дори да се влюбя!
Той ме печели, използвайки твоите думи, без никакъв бой!

Казваш, че никога никого ти не си лъгала?
Самозалъгването във случая, казваш, да не броим?
Е, госпожа, имам за теб изненада! Обръгнали
на световни лъжи, всъщност най-тлъстите ние си ги редим!

За алтруизма ти мога единствено да предполагам.
Патосът - чак за завиждане. Ала какво
те е подтикнало тъй да злословиш и да излагаш?
Думите, със които жонглираш, за мен са реалното зло!

Виждаш във мое лице вероятно най-печен наивник?
Приеми, че най-майсторски се заблуждавам, уви!
Ала дори да ме лъжат отново, поддавам! И стига!
Предупредена съм, считай, но от това само мене ще ме боли!

Аз не бих го нарекла инат, а по-скоро залагам
на доброто, изконно присъщо на всеки от нас.
Тъй че не мога тъй лесно, като тебе, да заклеймявам.
И чрез доверието си смятам винаги да му давам шанс!