При тебе пак съм аз любима!
При тебе винаги ще спра...
Дори при мене да е зима,
цветя за теб ще набера!
При теб в живота ще остана,
и да лекувам всяка рана!
Макар, че вече не съм млад,
чрез теб приемам този свят!
Туй свято чувство в нас остана!
Но не застана между нас!
Признавам още твойта власт...
За мен си винаги"осанна"!
Ти беше смисъл в мойте дни!
Не си ми само хоби ти!
© Христо Славов Всички права запазени