По безбродния път на съдбата ми,
са се борили хиляди хора,
а в скъта̀ния кът на душата ми,
са заключени думи. Не мога
да изровя от нищото смисъла,
от отломка на гнило несбъдване,
да мечтая от твоето дишане –
да създаваме пречка за тръгване.
И дори да боли, да сме кървави.
Забрави за сълзата излитаща.
Вечността е жестока за първите,
облепена в стремеж за помитане. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация