МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)
1025 4128
8.06.2019 г., 10:06 ч.

На Йорик Пирата 

  Поезия
239 1 2

  

Сърповидно е

все още сърцето ми

и жъне луни.

 

Незавидно е

все тъй битието ми

в гора от стени.

 

Трийсет и първият

месечен сребърник

капна от свода.

 

Не скърби 

за ръцете си,

Чернопилатски Понте!

 

 

 

8.06.2019

© Мария Димитрова Всички права запазени

Свързани произведения
31-ят сребърник
yotovava (Валентина Йотова) yotovava
Поезия » Философска
Не ме предаде Юда, сам помолих
преди разсъмване да ме целуне.
Очите му се свлякоха надолу –
кръгли бяха като пълнолуние.
– Учителю, – прошепна ­– безпощадна е ...
  981  17 
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Райна.Това е един от експериментите ми. Две традиционни и две свободни хайку. Използвам случая да поздравя Валя за нейното хубаво стихотворение.
  • В тази синтезирана краткост има толкова образни препратки, че читателят с въображение няма от какво да се оплаче. Прочетох няколко пъти!
Предложения
: ??:??