Сърповидно е
все още сърцето ми
и жъне луни.
Незавидно е
все тъй битието ми
в гора от стени.
Трийсет и първият
месечен сребърник
капна от свода.
Не скърби
за ръцете си,
Чернопилатски Понте!
8.06.2019
© Мария Димитрова Всички права запазени