В ръцете ти звездите оживяват.
В прегръдките ти рядко се страхувам.
Понякога не виждам топлината.
Сърцата ни са тънки като струни,
достъпни само тайничко в душата,
харесвани единствено от вени,
артерии и малки капиляри,
вълни от въздух, време и промени.
Усещам красотата на луната.
Докосвам те през пелена от спомен.
Но облак лесно влюбва се във вятър,
забрави ли за всичките си форми, ...