22.01.2022 г., 16:58 ч.

На края на мъката пак е Надеждата 

  Поезия » Друга
324 1 3

Сърцето ми е къща без адрес, 

без табела и без собствен номер,

ни ограда, нито мъничък навес, 

ни камина със домашен огън. 

 

Сърцето ми е поща без писма -

стотици разписки ми върна, 

по стените му висят лица, 

със врата към спомени обърната.

 

Душата ми е пълна със вини - 

основите поддадоха и паднах,

пропадах в липсата със дни

и накрая за сърцето си се хванах.

 

И да видиш как това Сърце -

измъчено и болно от Съдбата, 

се моли за да има дъждове, 

защото чакана след тях ще е дъгата! 

 

© Радост Вълчева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??