На листата приличаме ние -
безметежни, безгрижни деца,
само вятър заплахата крие - 
да откъсне наште стъбла.
От дървото - семейство навеки
ни отнася със шеметен бяг,
заблудени, безпомощни вече
да открием ний приказен бряг.
Да ни носят вълните в безкрая,
да ни къпят във унес лъчи,
ето, идва на лятото края,
този полет май вече горчи.
Неусетно жълтеят листата,
неусетно животът върви,
ала слънцето винаги зная
и над нас, и над нас ще блести.