Cveti_e_LuDa (Цуци)
53 216
1.03.2012 г., 14:37 ч.

На майка ми 

  Поезия » Друга
1173 5 11

Стоиш самичка в ъгъла на мислите,

опитвайки се да си върнеш младостта.

През спомени минаваш ти, прелиствайки

живота си, загубил свойта чистота.

 

Отдадена на хората, децата и на времето,

отдавна си загубила честта и гордостта,

с която си пленявала на времето мъжете,

била си стопроцентова и истинска жена! 

 

"Било е", казваш си и бързо подминаваш

онези спомени, крещящи в твоята душа.

Но те си те завличат и бързо те потапят

до гуша в калта на вече омърсената жена.

 

Преди години дори не си помисляла,

че ще си крадла, живееща в една лъжа,

че упреците на децата ти ще бъдат бич,

превръщащ те в поредната развалина.

 

Но аз понякога съм склонна да прощавам

и знам, животът е суров и нямаш ти вина.

Да си майка в трудно време си избрала.

Този малък факт те прави ангел със крила!

 

Стоя насреща ти и виждам всичко

изписано във твоите притворени очи.

Не мога да направя абсолютно нищо.

Освен да дам съвет от сърцето си:

 

Престори се пак на нечула и безгрижна,

 полети във себе си с крила от дим.

 Потъмнелите петна недей поглежда,

отвори сърцето си за всеки полъх мил.

 

Със вятър от душевна доброта играй си,

превръщай го във бурна, дива красота.

Върни назад годините и пак бъди на двайсе'.

Хомота не поглеждай, поет от старостта.

 

Така поне веднъж на ден ще си щастлива,

ще бъдеш истинска и с дух на млад поет.

Сърцето ти ще пее с глас на самодива,

с глас на славей в най-красивия му полет!

 

 

 

© Цуци Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??