15.03.2014 г., 18:58 ч.

На майка ми 

  Поезия » Друга
463 0 0

Питаш: "Докога по теб ще ходя?",
отговарям с: "Цял живот",
не е лесно да си майка денонощно,
но не е ли това най-големия късмет?

 

Във ръцете нямам златна купа
да я връча с почести и здравец за късмет,
за отдадеността и майчината ласка
нямам грамота или венец.

 

За безсънните ти нощи заслугите къде са ми не зная,
навярно не съм заслужила и любовта, добрия тон,
но някой ден наполовина като теб да стана,
това ще е достатъчно да съм успял човек!

 

И за теб ще бъде най-голямата награда,
от детето ти да стане зрял човек,
защото майката похвала никога не чака,
а да чуе иска: "И утре ще съм с теб".

© Гергана Атанасова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??