Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
6.11.2009 г., 11:56 ч.

На майка ми 

  Поезия » Друга
599 1 11

Ръцете ти повивали надежди.
Гръдта ти кърмила животи.
Косите ти са, майко, вече бели,

нозете - дири топли по снега.

Цветя отгледа - дъщери засмени,
на брой с цвета на слънчева дъга,
децата ти са днес големи,
и всяка е по своему добра.
Объркваш имената ни с усмивка,
но знаем, всяка с твоята ръка
е приютена в топлата милувка
на светлата ти майчина душа.
Аз зная, Бог ти дава сили
да ни крепиш със мъдрост и любов!
Не зная само как ще оцелееш,
щом някоя от нас напусне тоз живот.
Градината ще оредее, посивее,
ще бъдат дни на тягост и мъгли.
Дано тогава Господ да открие
пак слънцето за твоите очи.

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??