Не е било да ти говоря много, знаеш!
И този път на друг не ще приличам.
Туй знам пък аз, че истински желаеш!
А то е:
- Майко, колко те обичам!
Веднъж пропуснах да го кажа кратко
и всяка вечер тръпки ме побиват...
Бе просто:
- Много те обичам, татко!
- Затуй пък, майко, още дълго ти ми трябваш жива!
Било е мойта дума дупка да отвори.
И всякак е било. По-тежко даже...
Но щом сърцето ти за мене заговори
дори и Бог забравя как да ме накаже...
© Ботьо Петков Всички права запазени