AntoanetaKaraivanova (Antoaneta Karaivanova Pavlova)
18 2
8.04.2023 г., 19:44 ч.

На майка ми 

  Поезия » Друга
723 2 7

До мен присядаш, сякаш съм дете,

и сливат се при срещата очите ни.

Усмихваме се, но издават те

тревогите и грижите на дните ни.

 

Наýчи ни животът да гадаем

по ирисите своите беди,

прикриваме се, но прекрасно знаем:

не можем с тебе да се заблудим.

 

Така е, мамо, дните ни отвяват

неверни ветрове като зърна,

но не забравяй – ако прецъфтяваш,

след тебе ще покълнат семена,

 

а твоята душа ще бъде жива,

преляла се във моите очи...

Да знаеш само колко ти отиват

в косите посребрените лъчи!

© Antoaneta Karaivanova Pavlova Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??