Кiara (Киара)
182 300
2.01.2008 г., 18:10 ч.

На майка ми... когато си отида 

  Поезия
1033 0 17

По-трудно е от чистото обичане.
Изричаш,

после чуваш глухотата си.
Понякога рефрено е,
но никога не е заричане
и клетва не е -
просто спазъм
                            преди вдишване.
Един прескочен удар
на сърцето.
Протегната ръка
прозира от очакване,
а времето забива
се в очите ни...
И всичко е един премерен крясък.

 

И силно е почти като
предсказаното липсване.
И болката е остра
до безбелезност.
А стъклените махала
премерени,
разяждат ни
до най-последната надежда.

 

По-тежко е от слепота,
когато виждал си.
Бръсначно режещо е
като самота,
която припознал си.
И клетва не е -
просто спазъм
                           преди вдишване.
Най-тихо е
очите да затвориш на дете,
което ти си раждал.

 

© Киара Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??