На малкия ми син
/1000 години от битката при Ключ/
Те бяха силни, смели и сурови
калени в боя български сърца
за Самуила, царя си, готови
воюваха за своята страна.
Те бяха синове, бащи и братя
със свиден дом, съпруга и деца,
но там край Ключ, застигна ги бедата
и всеки срещна злата си съдба.
Бориса – царят, някога извади на своя син
неверните очи!
И прокълна езичникът, баща си!
Не в злато! В очи дългът да се плати!
Беласица е с черно покривало –
обляна в кръв от кървави сълзи,
петнайсет хиляди пристъпват в тъмнината
и задният другаря си държи.
Проклинам тебе – Българоубиецо,
сред вечен огън в ада да гориш!
На Самуил – сина ми съм заръчал:
Помни! Помни ги сине, без да се боиш!