10.10.2015 г., 20:35 ч.
На мама 2
Ти ни чуваш. Усещаме. Знаем.
Но незрим е гласът ти в съня ни.
От далече, там нейде в Безкрая,
ти протягаш към нас топли длани.
И все още си толкова близко,
че те виждаме нощем в тъмата.
Как копнеем и как ни се иска
да ни хванеш за малко ръката.
Да ни кажеш любимите думи,
да докоснем пак твоето рамо.
Без тъга, без сълзи помежду ни
да повтаряме тихичко: „Мамо!”
Но незрим е гласът ти в съня ни.
От далече, там нейде в Безкрая,
ти протягаш към нас топли длани.
И все още си толкова близко,
че те виждаме нощем в тъмата.
Как копнеем и как ни се иска
да ни хванеш за малко ръката.
Да ни кажеш любимите думи,
да докоснем пак твоето рамо.
Без тъга, без сълзи помежду ни
да повтаряме тихичко: „Мамо!”
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Нина Чилиянска Всички права запазени
Предложения
-
-
/ на сина ми, който носеше по-голямо сърце в пряк и преносен смисъл/ Отдавна ли ме чакаш под дъжда, ...
-
Мълчанието много ми тежи. Тежат ми всички тайни в папка "други". Каквото искаш, него ми кажи. Превръ...
-
На дъщеря ми Радина Една любов умира... Наранена, цяла в кърви... Прободе я рапирата на думите. Една...
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
