Там, където теб вече те няма,
всички предмети сега ми говорят.
И аз ги докосвам и шепна ти: "Мамо,
добре ли живееш в далечното Горе?"
Дано не изпитваш ни скръб, нито болка.
Дано се разхождаш из райски градини.
Дано не усещаш как страдаме, колко,
когато те молим: "Мамо, прости ни!"
Понякога просто надолу поглеждай
сред хорската мъка и нас да ни видиш.
По гълъб изпращай ни малко надежда
и вяра изпращай ни без да се свидиш.
Знам, твоята обич все още ни топли,
от грешки ни пази и дава ни сили.
Безкрайни са нашите сълзи и вопли.
Безкрайни пространства са ни разделили.
Но ние ще дойдем при тебе в Безкрая.
А ти ще ни срещнеш така обичливо...
Спокойни сме. Някъде чакаш ни. Знаем,
че всеки при мама накрая отива...
© Нина Чилиянска Всички права запазени