5.08.2008 г., 15:12 ч.

На Меги 

  Поезия » Друга
658 0 6
 

От година на година

ставаш  все  по-дива.

Ни се водиш, ни се караш,

все по тъча ти ни бягаш. 

Кръвта ти - македонска,

Паметта ти - слонска,

и с лудостта наследствена -

ситуацията става бедствена.

Иначе си лъчезарна,

на приятелите вярна,

на семейството предана,

с хубост си дарена ненагледана.

И красива си, и дива,

горда, но не горделива,

обичлива към децата...

На лице са и крилцата, и рогцата.

На всички качества, без иключение,

намираш правилното приложение.

Казано с няколко срички:

Обичаме те много всички!  

© Гергана Иванова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Адски зареждащо с добро настроение !Направо да и завидиш на Меги
  • ЙЕЕЕЕЕЕЕЕЕ-браво, страшно посвещение си сътворила, Гери,с толкова любов пропито,как да не я обичаш тази Меги-ти така си я описала, че чак и на мен ми хареса....,макар и от разстояние!Поздравче!
  • Няма как да не я обичаш!
    Да сте живи и здрави всички!
  • Това стихотворение го сътворих докато се прибирах от работа.Поводът беше рожденният ден на майка ми.Доста трогателно й подейства.Радвам се, че ви харесва
  • За обичане си е Меги...
  • ех...тази Меги...
    нека всички я обичат...с обич...
Предложения
: ??:??