Не искам обещания напразни, във излишни дози.
Не искам ти звездите да ми сваляш.
Не искам дракони убити и лами ранени.
Не се нуждая от преструвки и от пози.
Не се нуждая от дворци неземни,
от златни ябълки, от стъклени пантофки.
На мен ми стига само да ме чакаш пред дома с красива роза,
да ме погалиш нежно с нея, да ме целунеш ти смутено.
На мен ми стига само твоята любов смирена.
На мен ми стига, че си тук сега, до мене!
© Теодора Пенева Всички права запазени