ruba (Руми Бакърджиева)
316 1557
16.02.2011 г., 16:28 ч.

На метри от безкрайната гълчава 

  Поезия » Друга
857 0 12

Посветено на монахините от манастир "Св. Дух"

 

На метри от безкрайната гълчава,

в една гора под купол от мъгли,

живеят с вяра -

както подобава

на будните,

на жадните души...

Поемат дух,

усещат надълбоко

как всеки миг пулсира

и гори,

а погледът се рее нависоко -

над глупавите

хорски суети.

Там няма ропот

и тъга без време,

не се усеща воят на смъртта -

макар да идва, нищо не отнема,

отваря просто

следваща врата...

 

Но ние пак

се будим

с теготата

на светските си

цели и мечти...

 

А само метри

ни делят от радост,

която нищо

земно не гаси...

 

© Руми Бакърджиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ти, Валя!
  • "Поемат дух..."

    Стахотно е, невероятни откровения.
  • Поздравления за стиха!
  • Петинка, Таня, знаех си, че няма да подминете този стих. Радвам се, че ви е докоснал! Поздрави!
  • ЕХ, Руми , пак много дълбок и мъдър стих. Поздравления!
  • макар да идва, нищо не отнема,
    отваря просто
    следваща врата...

    Замисляш!
    Стихът ти ме докосна, Руми!
  • Благодаря! Много ми се иска повече хора да споделят една такава духовна радост! Но за повечето от тях монашеският живот е изпълнен само със самота и ограничения... Аз самата дълго време също бях на подобно мнение. Сега разбирам колко съм грешала...
  • Благодаря, че не подминахте стиха с мълчание...
  • !
  • "Там няма ропот

    и тъга без време,

    не се усеща воят на смъртта -

    макар да идва, нищо не отнема,

    отваря просто

    следваща врата..."

    Прекрасно!


  • Прекрасно!
    <img src=http://s17.rimg.info/fd2d9eff2ce18c11920e3ed975886f3d.gif>
  • ...!
    Усетила си го!
Предложения
: ??:??