Момичета мои, птици закрилни
да знаете колко съм горда със вас,
без вашата обич толкова силна
едва ли бих съществувала аз.

Сама ви отгледах, сама ви възпитах
любов за крилете ви давах и сила,
и колкото давах, двойно изпитвах,
че вас със достойнство и чест съм дарила.

Да летите без страх, уверени, смели
под вселенския, вечен, син небосвод
към свойто гнездо по пътя поели
в безкрайния полет наречен живот.

Отлетяхте след време от моето ложе
така, изведнъж, като полъх от бриз,
да чувам крилете ви вече не може
и споделям смирено със белият лист.

Но зная, че накъде моите птички
създали са свои прекрасни чеда
и те са смисъл и радост за всички,
те са птиците на мойте деца.

И вярвам, че винаги щом се наложи
при старата птица с любов ще се върнат,
а майка децата си всякога може
дори с уморени криле да прегърне.

ОБИЧАМ ВИ, МИЛИ МОИ !