На моя любим
Ти си този, който исках
да живее с мен, да ме сънува нощем,
да бъде все до мен, до мен,
да нямам нужда от света, от поща.
Полегнала в случаен ден на светлото легло
развивах скръбни облаци от сън във здрача.
Този, и във приказките ми невидим,
и в любимите, с чиято мъка още плача.
Ти си той, излязъл в тиха нощ,
и единственият му свидетел е небето -
тиха фигурка във светлия й кош ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация