Обеща ми небесна потайност,
изтъкана от звездна дъга,
Обеща ми космична безкрайност,
а остави ми само тъга.
Още помня, не искам, не мога,
на забрава и тлен да те дам!
Там високо, отляво на Бога,
Се усмихваш потайничко, знам.
Няма смисъл сега да изричам,
кухи фрази и гръмки слова.
В мен си жива и аз те обичам!
Няма смърт, та дори и в смъртта!
© Надежда Ангелова Всички права запазени