Не мога да спра шума в мозъка ми,
толкова много мисли за теб, за музиката,
въображението ми създава сюжети необятни,
така заспивам вечер...
Ти си поет-съчиняваш мислите ми,
ти си художник-рисуваш картините в съзнанието ми,
но ти си грях- не мога да те имам,
искам те, но реалността не е за нас.
Реалността ще ни погуби,
в нея няма чувства, там е невъзможно да се имаме.
В реалността няма думи, които да обяснят правилно чувствата ми, там няма място за душите, за любовта, за страстта.
Ние сме отлъчените, грешните, опасните. ...