тюркоаз (Мариола Томова)
940 8309
2.09.2008 г., 13:59 ч.

На неродените - с любов 

  Поезия » Философска
602 0 17
В утро неподозирано, непалено,
чува се петльов глас млад, неопитен.
Дни се нижат и всичко е от реално
по-реално - камбани звънят
с Божия милост ли предупреждават ни -
идва опашата звезда, знамение
и стъпки безпаметни,
с болка и страдание...
Не искаме безсмъртие,
а на живота смисъла...
Не много щастливи...
Не много нещастни...
Но да бъдем...
Идваме отнякъде
и пътуваме за някъде...
Мъртви спомени отрязани,
знаци в бъдеще чертани,
в заклинание подреждани
и в писма недовършени...
Все още знаем кои сме...
Стъпваме твърдо неизменно,
спътници на нощ неродена...
Все още владеем времето си,
в наша пролука сме
и поука сме-
за неродените.

© Мариола Томова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??