Готова бях. 

Почти нацяло. 

Даже вече се кълнях, 

Че чувството е спряло. 

Чувството да имаш нужда 

от обич, ласка, поглед, жест... 

Чувството, което в теб събужда 

Един единствен на света човек. 

И днес обаче още сякаш 

Трудно ми е да приема, 

Че точно ти си там и чакаш 

В обятията твои да ме вземеш. 

Не зная как, кога или защо 

Ми връщаш усет тъй забравен... 

Но зная аз със сигурност едно - 

Изграждаш вече свят сакрален. 

Градиш със страст, със смелост ти 

Стени от обич, вяра и закрила. 

Едно от мен обаче запомни - 

Аз от теб и ти от мен... 

Една от друга винаги ще черпим сила.