Опитвах като другите поети

аз рими интересни да създавам.

Щом Слънцето над нас за всички свети,

не исках в сянката им да оставам.

Защо стихът ми скучен е, открил съм

и тази тайна днес ще разтълкувам.

А грешката при мен е, че  решил съм

редовно стихове да публикувам.

Поезията е добра тогава,

когато вдъхновение я ражда.

А музата напълно  ме забрави,

отдавна тя при мене не дохажда.

Дори без муза, упорито пиша

с лечебна цел, която си поставих.

Но време ми е днес да се отпиша

от графика си, който сам направих.

Отново в пауза творческа ще мина -

добър поет не станах пак, разбирам.

Ще пиша, ако муза навести ме.

А мозъка си с друго ще тренирам.