Дойдох си в село на почивка.
Животът ми да се смени...
Тук ме посрещнаха с усмивка,
това дори ме притесни.
Покой намерих във селото
и мила селска тишина...
Не виждам напъни на Злото...
О, по-добър е тук света.
Надвечер си гълчат жените...
за станалото през деня.
Седят си, скръстили ръките,
докато да се наседят.
А пък мъжете пред дюкяна
за политиката спорят,
одумват, че ни трябва смяна...
Дано се скоро разберат?
И пак със случки от войните,
разказани за кой ли път,
започват често препирните...
И часовете си вървят!...
Щом слънцето на запад падне
и легне да поспи Денят,
и тъмното света открадне...
Русалките го навестят!
И аз блажено във леглото,
унесен в кучешкия лай...
приемам Злото и Доброто,
и пак съм част от моя край!
п
© Христо Славов Всички права запазени