Луната е облякла пак въздишка,
звездите са принцеси в карнавал.
Небето сиво, като остаряла мишка,
се оглежда в локви от печал.
Любовта в забравена подкова,
ръждясва в плен от прашен път.
Не минават покрай нея хора,
топли я кошута в свойта гръд.
И няма нищо. Само улични фенери,
на концесия светулки в тях искрят,
а някакви си там, поети полудели,
насилват любовта за сетен път. ...