На порасналите ми деца

4.12.2019 г., 10:21 ч.

Поезия » Философска

488 0 0

Лятното море бе само мое,
щъкаха по пясъка деца.
Нямаше забрани да мируват,
да не газят в мътната вода.
Имаше и замъци, и миди,
цялото богатство на света.
Приказка със щастие завита
спеше нощем в детските легла.
Имаше от всичко, и по много,
истински, а не измислен рай.
Споменът до днешен ден будува
без начало и без край.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

На порасналите ми деца

Искате да прочетете повече?

Предложения