На последния чин
На последния чин седи едно момче,
на последния чин винаги има едно самотно дете.
Този изгнаник,
той не съществува -
ние сме там, а него го няма -
той ни говори,
а някой от нас непрестанно го псува!
Жестоки са децата, жесток е и човекът -
тъжно е детето...
няма за него опека!
На последния чин стават страшни неща -
там е винаги тъжно
и е безспир есента!!!
На последния чин се вихрят обиди
и се шири безплодна агресия,
боли го малчугана...
той е в депресия!
Ще ми се да му помогна и да му подам ръка,
но уви, и аз бях от онези, които го руга!!!
Преглъщам вината си със унижение, стоя
на последния чин и плача, но е късно -
за онова момче няма вече спасение.
На стари години разбрах моите грешки,
на стари години разбрах, че се развих нечовешки!
МАЛКОТО ДЕТЕ е все едно пред очите ми – бихме го,
плюхме го и сега чак виждам сълзите му.
Простете на този човек за неговата деформация -
тoй е изрод, благодарение на нашите добри намерения,
благодарение на нашите безброй извращения!!!
© Юнеско Чомски Всички права запазени