RainaVakova
431 2780
11.11.2016 г., 23:06 ч.

На прага 

  Поезия » Любовна
670 8 11

Под светлото на лунния чадър
играят във очите ни звездици.
Светът е със октава по добър.
Сега не бива нищо да ме питаш.
Сега не може златната везна
мечтите ни по равно да претегли.
Душата, отразена във душа,
събира дъх за вечната си смелост.
Безстрашно е в житейската мъгла 
от устните ти всичко да започва
и в устните ми щедра сладостта
греховно да ги среща със нарочност.
Сега нарочно всичко ми личи.
Това е беззащитност отговорна.
Единствено единствени стоим
на прага на доверието голо.

 

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Албенче, Геновева...добре сте ми дошли!
  • Прекрасно!
  • Изящен, неподражаем стих... Хареса ми, поздравления!
  • Благодря ти Пламенка! Вал...нали знаеш колко ти се възхищавам..чест е за мен!
  • Очарован съм! Не бях чел такова "влюбено" стихотворение от теб, много ти се радвам!
  • Красива и въздействаща поезия!
  • Наистина да се довериш е смелост, Кети.Благодара ти! Любо...благодаря ти за добрата дума и на вас мои любими Джу и Роби!
  • Зная, че откритият, доверчив човек е много лесна мишена... но и самата аз съм такава. Прекрасен стих!
  • Поезия, доставяща удоволствие...
  • Бих те познала измежду стотици *
    Прекрасна поезия!
  • Образност, на която съм се възхищавал винаги, докосвайки се до необикновената ти поезия!...
Предложения
: ??:??