Седя на прага на душата
и трудно е да го прекрача,
макар че всичко е познато.
Била съм вече тука в здрача.
Душата ми очи притваря,
усмихва се на нещо свое -
навярно с Бога разговаря.
Не мога да смутя покоя ù.
С безмълвието си ме спира
и с тихи тайни ме тревожи.
Щом трепета ù не разбирам,
да хлопне тя вратата може.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
Със солена вода поредната рана промила
и вече очаква изгрева -
да засити глада си за нежност,
със свят да нахрани очи...
Не се меси в живота на душата и не бой се - тя няма да хлопне вратата си за теб!Поздрав!