На прага на поредната раздяла
зазиждам мислено проклетата врата...
Да няма връщане...
да не чувам скърцащата брава
на остарялата от болките душа...
И тръгвам сляпо към новата забрава...
и премислям стари истини - почти лъжи,
сълзите си като кървящи рани
през зъби стискам – по-малко да боли...
Косите си навярно ще отрежа,
надеждите си с тях да удуша...
На прага и на таз раздяла... ...