Отново нощта загръща малкия град
булеварди и улици бързо заспиват.
Тъмнина поглъща стария площад
само жълти фенери в светлина го обливат.
Спускат театрално завеси домовете,
а в тишината се носи щурчова песен.
Шареното лято си скрива в тоз миг цветовете
и то се предава на сън един чудесен.
Само фонтанът лее упорито
синьо-зелени води в мраморното си корито .
Отдалече привлича минувачи закъснели
под свежестта на капките главите си свели.
Пръсти на пианист играят с черно-бели клавиши
и нежни звуци пътуват в нощта.
Лятно време и концерт без афиши,
а небето запалва зад облак свещта.
Тайнствени сенки хвърлят дърветата
очите на коте пробляскват зад тях.
Бавни стъпки докосват паветата
и аз… там някъде бях.
© Zlatka Аndonova Всички права запазени