mariankrystev (МАРИАН КРЪСТЕВ)
970 1455
1.04.2010 г., 13:15 ч.

На приятелите 

  Поезия » Друга
627 0 8

Пеят тихо тънкостволи

яворови дървеса.

Сипят белите тополи

мека утринна роса.

 

А сред тях, ведно с тревите,

като звън на колеса,

аз дочувам думи скрити –

шъпнегора на леса.

 

Над върхарите политам –

още вярвам в чудеса!

Търся биле лековито -

с обич да ви донеса!

 

Има ли го по скалите?

Има ли го в дол сърдит?

Горе ли е – при орлите,

там, на върха снеговит?

 

Да изпием, братя мили,

с мириса на див пелин,

чаши руйни – мед и сили,

с топлото: До век!Амин!

 

 

© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??