Цял ден ми трябваше, дорде да го смеля...
И къде да се дяна от гадното?!
Гълъб, с пръстен, вчера застрелях.
Както летеше и падна...
Зад компютъра сядам си машинално.
Може би НЕТ-а да ме поосвежи.
Там, творбите на поетите са реални.
Там, Чувството, на слитъци си лежи.
Да се вдигна над злободневните грехове.
Да ми бъде мъничко по-добре...
Къпя душата си в стихове,
плувам в Откровения, точка, БГ... ...