Мое малко ангелче,
на което почерних крилата,
като се обърнах към дявола
и му почесех рогата,
ти прости ми!
И хвъркай към друг – със сърце.
Аз оставам при него
на едно питие.
На две-три сладки раздумки,
на една хвърлена карта
(за да няма одумки
ще затворя вратата).
Ще кръстосам краката си
под погледа му кривоглед и чаровен.
Ще заложа душата си!
Дали да я приеме е способен?
© Милена Николова Всички права запазени