slaveja123 (Слава Костадинова)
189 317
8.08.2018 г., 1:15 ч.

На път 

  Поезия » Философска
387 2 2

 

Животът си отива и куфара си стяга.
Засмивам се унило и после му помагам.
Една душа ще взема, нека я прегледам
В радост и в мъка премина толкоз време.
Мечтите подредени, изпълнени щастливо,
надежди остарели и някои още живи.
Щастието пише позив със мастило
с чувствата изящни и спомените мили.
Прошката ми шепне: Отвори вратата
нека си отива, забрави сръднята.
И аз изчиствам всичко. Болка не остава,
че живота си отива, куфарa си стяга.
------------------------
Една душа ще взема. Бог да ми помага
за да има време в радост и забава!

© Слава Костадинова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • благодаря Младене!
  • Повече прошка, за да ни е леко в Онзи дълъг път!

    "Една душа ще взема. Бог да ми помага
    за да има време в радост и забава!"

    Превъзходни редове, за които те поздравявам, Слава!
Предложения
: ??:??