На Рафе
Понякога нещата се стичат така,
че поетът се дави в най-плиткия стих,
а актьорът внезапно излиза от роля.
Противен, почти отвратителен факт.
Просто се спускат отвсякъде сиви мъгли
от завист, омраза и болести.
И тогава, дори виртуозен да си,
изведнъж –
вече не си Ти,
вече нямаш и собствено Аз...
И започваш от гняв да крещиш! ...